Българските дерматолози отбелязват 100 години от основаването на Българското дерматологично дружество Това е първото научно медицинско дружество в историята на медицината по отделна самостоятелна специалност в нашата страна

Проф. д-р Тодор Черкезов

През тази година българските дерматолози  отбелязват един славен юбилей-100 години от основаването на Българското дерматологично дружество (БДД),  на 23 октомври 1923 година. Това е първото научно медицинско дружество в историята на медицината по отделна самостоятелна специалност в нашата страна.

Един век българска дерматовенерология е празник не само на българските дерматовенеролози,  но и тържествено събитие за  българската медицинска наука и практика.

Основател и първи председател на БДД е проф.д-р Богомил В. Берон, чиято забележителна личност дава начало на националния и международния авторитет на дружеството. През изтеклите 100 години БДД се развива динамично и в синхрон с модерните тенденции на европейската и световна дерматологична наука.

БДД организира през годините 19 национални конференции и 9 конгреса. Предстои провеждането на X национален конгрес (2-5 ноември. 2023г.)      Признанието на Българската дерматологична школа от световната дерматологична общност е свързано с организирането у нас на три големи международни научни събития:

– Международен симпозиум по климатотерапия (София,1962 г.) с председа­тел проф. Петър Попхристов. Участват учени със световен авторитет от 15 стра­ни.

В края на симпозиума участниците посещават високопланинския санатори­ум Саръгъол, разположен на 2018 м над­морска височина в Рила. България е една от страните, която представя най-много научни наблюдения, статии и доклади по  проблемите на високопланинското климатолечение на кожните болести, както и по отношение на таласотерапията (лечение със слънце) в Европа за един дълъг период от време (1960 -1992 г.).

– БДД бе домакин и организатор на пролетния конгрес на Европейската академия по дерматология и венерология през 2005 г. с председател проф. Нико­лай Цанков, в който взеха участие 1600 специалисти от Европа и света, между които целият научен елит от специалисти и учени в областта на дерматовенерологията в Европа. Освен високото научно качество на изнесените доклади и последвалите дис­кусии  бордът на Европейската академия гласува и утвърди важни решения за бъдещото развитие.

– През 2007 и 2008 г. в София бяха организирани училища за млади специалисти от Европа за инфекции, предава­ни по полов път. Лектори и в двете училища бяха само български университетски  преподавате­ли – доказателство за доверието на Евро­па към научните постижения на българ­ската дерматовенерология.

От 1963 г. ежегодно  в 4 броя годишно се изда­ва и печатният орган на дружеството – списание  „Дерматология и Венерология“, което дава възможност на всички поколения дерматолози да публикуват свои научни стати и наблюдения и да обменят научна информация .

100 години Българско дерматологично дружество е юбилей, който българските дерматолози ще честват с гордост и синовна почит към  учителите и учените, които изградиха и утвърдиха авторитета на българската дерматовенерология в страната и чужбина -проф. Богомил Берон, проф. Л. Попов, проф. П. Попхристов, проф. Н. Балевска, проф. К. Балабанов, проф. И. Петков, доц. И. Дограмаджиев, проф. И. Толев, доц. В. Атанасов, доц. Д. Влашев, проф. п. Михайлов, проф. Н. Ботев-Златков. проф. Й. Григоров. проф. 3. Пенев, проф. Сл. Георгиева. проф. Б. Баждеков. проф. В.Балабанов. проф. Вл. Андреев, доц. Ст. Капнилов, доц. Л. Боянов, проф. А. Бонев, доц. Д. Наумова, доц. Д. Дограмаджиев, проф. А. Дурмишев, доц. В. Горанов, проф. Ст. Тонев, проф. Л. Странски, проф. Н. Берова, доц. К. Праматаров, доц. Б. Дърленски. доц. П. Гърдев… и още стотици дерматолози и завеждащи отделения и кабинети, отдали живота си на любимата  специалност.

В Кърджали началото на специализираната дерматологична помощ е поставено на 1 .IX.1955 г., когато в поликлиниката на града се открива кожно-венерологичен кабинет. Шест години по-късно /1961/ се създава кожно-венерологично отделение (КВО), настанено в крило на старата болнична сграда. Когато през 1971 г. започват изкопните работи за новия болничен корпус, крилото се срутва и КВО временно е закрито. Четири години по-късно то е настанено в таванските стаи на старото инфекциозно отделение.

В края на 1977 г. КВО се премества на V етаж в новата болница и разполага с 30 легла. Днес отделението е с 14 легла. КВО е единствената стационарна база за лечение на кожни и венерически болести не само в Кърджалийска област, но и за целите Родопи, тъй като кожните отделения в Смолян и Хасково бяха закрити.

Към отделението има серологична лаборатория, която е важно звено в диагностиката и профилактиката на венерическите болести.

Още в първите години отделението постига значителни успехи в лечебно-диагностичния процес. Основополагаща роля за това има завеждащият отделение д-р Тодор Черешев, основателят на дерматологичната помощ в областта.

Д-р Т.Черешев е роден в гр. Кърджали през 1926 г. в семейството на тракийски бежанци. Завършва висшето си образование във ВМИ – Пловдив и започва работа като завеждащ кабинет по кожно-венерически болести в родния си град, а през1961 г. оглавява новоразкритото кожно-венерологично отделение.  Д-р Т.Черешев налага стил на задълбоченост и отговорност в лечебно-диагностичния процес и съпричастно и етично отношение към пациента. Събира фонд от фотоси и описания на казуистични случаи, данни за наличната диспансеризация отпреди половин век, които не са загубили значението си и до днес. Под неговото ръководство специализират  дерматолозите д-р Енчева, д-р Руева, д-р Комсийска, д-р Симеонова, д-р Маринова, д-р Станчев, д-р Черкезов, д-р Бошняшка.

През 1969 г. в Кърджали се провежда първата национална научна конференция  по краевата патология под ръководството на проф. П. Попхристов – тогава директор на Научно-изследователски институт по дерматология и венерология, гр.София. Проявата,организирана при изключителното домакинство на кожното отделение и на Окръжната болница, отбелязва окончателното ликвидиране на ендемичния сифилис в България- едно голямо историческо постижение на българската дерматологична школа.

През 1988 г. отделението по кожни болести се оглавява от д-р Тодор Черкезов. Той продължава традициите на своя предшественик: въвежда нови диагностични и лечебни методи: криотерапия с течен азот, дерматохирургия чрез електрокоагулация, микологично изследване на материал с калиева основа, епикутанно алергологично тестуване, хемаглутинационен тест за серодиагностика на сифилиса (ТРНА), дерматоскопия. Като началник на КВО д-р Черкезов успява да защити статута на отделението като база за следдипломно обучение. Ръководи специализацията на д-р М. Кътева, д-р Н. Кирякова, д-р Т. Беловска, д-р М. Масалджиев. Организира провеждането на Първата научна конференция на дерматолози от Югоизточна България в гр. Кърджали през 1989 г., както и  на Национална конференция под егидата на пловдивския клон на БДД през 2006г. Д-р Черкезов е носител  на престижната национална награда на БДД на името на проф. д-р Петър Попхристов.

В продължение на години на националните прояви на БДД участва с особена активност д-р Иван Станчев, който не само представя интересни редки клинични случаи, но се изявява като автор на художествена проза с медицинска и дерматологична тематика и принадлежи към обществото на писателите дерматолози,награждавани за своята публицистична дейност.

През 2002 г. за началник на кожно отделение е назначена д-р Елеонора Бошняшка. Тя запазва добрите традиции в организацията на работа, но я адаптира към вече променените условия, наложени от Здравната каса. Въвежда кожните пънчови биопсии в рутинната диагностика, доразвива дерматологията и медицинската козметика – химически пилинг, премахване на веруки, кожни дефекти и доброкачествени образувания.Ръководи специализацията на трима млади дерматолози- д-р М.Башев, д-р Т.Хаджиева, д-р Макенджиева. Заедно с д-р Н. Кирякова, а по-късно с д-р Г.Ахмед осъществява не само лечебна и диагностична дейност, но и извършва консултативна дейност във всички болнични отделения. Лекарите и сестрите в кожно отделение днес извършват екипна тясно специализирана и общомедицинска дейност с отговорност и внимание към всеки пациент по принципите на добрата медицинска практика в полза на обществото и това е основание да се обърнем към своите колеги в страната:

Уважаеми български дерматовенеролози, нека се постараем да бъдем достойни наследници на нашите предшественици и да запазим традициите и постиженията на българската дерматология и венерология!

Да отпразнуваме с гордост и достойнство славната стогодишнина от основаването на БДД!

Да следваме в нашата професионална дейност вдъхновяващия девиз на Българското дерматологично дружество:

Non progredi est regredi! (Без прогрес има регрес!)