МБАЛ "Д-р Атанас Дафовски" АД-Кърджали
Д-Р СЕМРА ИЗЕТОВА: ВРЪЗКАТА МЕЖДУ МЕН И ПАЦИЕНТИТЕ МИ Е НЕРАЗРИВНА
Д-р Семра Изетова завършва медицина през 1995 г, а през 2009 г. придобива специалност вътрешни болести . Работи 19 годени като общопрактикуващ лекар . През 2019 г .придобива втора специалност по ендокринология и болести на обмяната и от ноември 2019 г. е част от екипа на Отделението по вътрешни болести с дейност по ендокринология и нефрология на МБАЛ“Д-р Атанас Дафовски“ - Кърджали
Д-р Изетова, как се решихте да смените специалността и от личен лекар станахте ендокринолог?
При стартирането на здравната реформа през 2000 г. работех като участъков терапевт и по естествен път формирах пациентската си листа. Тогава регистрирах практиката си за първична извънболнична медицинска помощ. Към този момент вече специализирах вътрешни болести и след като взех специалност вътрешни болести, съвсем мотивирано и логично се ориентирах към тясна специалност. През 2014 г се явих на изпит и се зачислих да специализирам ендокринология. Времето , както се казва лети и след 3 години имах призната втора специалност. Наясно бях че или следва радикална промяна или просто прибирам дипломата.
Бях абсолютно мотивирана и решена да поема риска да загърбя една перфектно уредена градска практика и да поема друг път. Работих като общопрактикуващ лекар 19 години, от началото . Мога да кажа, че научих много, видях много през тези 19 години. И, разбира се, идва време за нови предизвикателства.
Какво Ви привлече в новата Ви специалност?
Какво Ви привлече в новата Ви специалност?
Ендокринологията е абсолютно логична специалност, безкрайно интересна.
Лесно ли се преустроихте на нова вълна?
Не съвсем, разбира се. В болничната помощ естеството на работа е съвсем различно, колаборацията с колегите е на друго ниво. Когато предварително е обмислен целият процес обаче нещата стават лесни.
Търсят ли Ви пациентите от практиката Ви от преди?
Да, разбира се. За тях все още аз съм техният лекар. И вероятно това няма да се промени, защото за тези 19 години мои пациенти бяха фамилии от няколко поколения. Децата, които поех през 2000 г вече имат техни деца и аз ги познавам от новородени. Тази връзка между мен и моите пациенти е неразривна, колегите семейни лекари знаят колко специални са тези отношения.
Разкажете малко за себе си, за любимите си занимания...
Обичам да чета и да слушам музика. Напоследък предпочитам български автори, преоткривам ги. Любима ми е Здравка Ефтимова. Обичам да прекарвам време у дома със семейството си.
Коя е най-голямата Ви професионална и човешка мечта?
Искам да се върнем по-скоро във времето преди пандемията. Само това. Искам да работим без страх, да живеем без страх, да дишаме без страх. Да прегърнем близки и приятели без страх.
Какво искате да пожелаете на колегите си, които са ангажирани в овладяването на коронавирусната епидемия?
В битката с коронавируса вече сме въвлечени всички - и лекари и пациенти. Сестри и санитари, лаборанти, всички. На първо място трябва да бъдем обединени. После да запазим самообладание. Но на първо място е важно да спазваме всички препоръчителни мерки. Дори и да имаме известни резерви към тях, те няма да ни навредят.
Пожелавам на всички здраве и вяра във възможността за промени към по-добро! Да срещаме по-често с разбирателството, добротата и човечността.