През юли тази година уникална операция в кърджалийската болница спаси човешки живот. Екип специалисти успя да зашие 2 см разрез на аортата на 68-годишен мъж. При подобна тежка гръдна травма с голям кръвоизлив обикновено изходът е фатален или както се изразяват лекарите “травмата е несъвместима с живота”. Интервенцията по спасяването продължи над четири часа. Подобни операции се правят само в специализирани клиники по сърдечно-съдова дейност. Скалпелът държеше здраво завеждащият отделение “Хирургия” д-р Александър Милчев. На 19 октомври специалистът бе удостоен с отличието “Лекар на годината” за област Кърджали. Приятно е и приемам отличието като признание към цялото отделение “Хирургия” в кърджалийската болница. УНИКАЛНАТА ОПЕРАЦИЯ може да е подсетила журито. Оперираният Делчо Пилев е жив и здрав, идва на консултации и контролни прегледи. В добро здраве е. Радваме се взаимно, когато се видим. Животът е най-ценното, което имаме. Приятно е, че мога да правя нещо и да спася живот. Вярвам в природното сътворение на света. В природните всемирни закони. Подчинени сме на тях. Ако човек е професионалист, подготвен и физически в кондиция, е по-голяма вероятността да си свърши добре работата. Ако не е подготвен, е вреден. Особено, ако е лекар. Не пия алкохол, не пуша цигари. Стриктен съм и към колегите в това отношение. Нуждаем се от абсолютен режим.За психическо и физическо възстановяване на стадиона има достатъчно място. Някои избират лова за релаксиране. Това е важно - да извървиш или пробягаш 10-15 км. Несериозно е да се търси утеха в чаша алкохол, цигари и безспирни кафета. Всички проблемни операции ги помня с години. Те са емоционално изживяни. Виждал съм огнестрелни рани, гръдни наранявания… Лошо е, когато човекът не може да се възстанови напълно. Като един млад ловец джебелчанин. Куршумът бе минал през гръбначния стълб, засегна стомаха, белия дроб. Момчето остана инвалид. Такива неща тежат. Винаги съм искал ДА БЪДА ХИРУРГ Не съм се ориентирал впоследствие. Още в университета бях в кръжока по хирургия. От нас се очаква да сме си на мястото и да си вършим много добре работата. За да се поддържа формата, трябва да се квалифицираме постоянно, да ходим на курсове, симпозиуми. За да участваме в тях, плащаме таксите сами. Едно време болниците покриваха тези разходи, сега възможностите са нищожни. След като от нас се иска високо ниво, си задавам въпроса “От къде пари, за да поддържаме нивото си?” Независимо какъв специалист си - интернист, хирург, кожен лекар. Да следим новостите в специалността си, също трябват пари. Да участваме в симпозиуми в чужбина - в Германия, Франция, за нас е немислимо. Ако има стачка в здравеопазването, тя ще е логична. Не игнорирам другите сфери и професии. Но не може да очакваш в днешно време да се спасява човешки живот с методи отпреди 20 години. Не може да се каже, че болницата в Кърджали е остаряла. Не сме на по-лошо ниво от Пловдив. Видовете операции, които правим тук, са около 170. С целия обем на спешната оперативна помощ в никакъв случай не сме по-зле от пловдивчани. Колегите в Румъния дръпнаха напред. Не ми е приятно, че изоставаме. В Словения заплатите са значително по-високи. При тях средните медицински работници взимат около 300 евро средно на месец, можем да си представим колко получава специалист хирург. Не са по-добри професионалисти от нас, напротив. При мен са идвали хора от медицински институти в Турция като пациенти да им правя операции. По-голяма държава са, успяха да създадат тази прословута средна класа и да обособят своите специалисти. Ние го правим много бавно. В Кърджали сме на добро ниво. Следим кой какво прави като ходим по форуми и не ни е неудобно, че присъстваме. Много наши пациенти са се изказвали ласкаво за хирургията в Кърджали. Ако не се оправи заплащането, специалистите ни ще се разбягат и ще загуби градът. Несериозно е да се мисли, че можем да се самоиздържаме. Лекуваме хора, които нямат възможност да идат в частни болници. Държавата е длъжна да се грижи за тях. Да отделя пари и да следи стриктно за тяхното изразходване. Не може да се самоиздържаме със скъпоструващи медикаменти. Здравната каса покрива част от парите, но не стигат за по-сложни случаи - хроничноболни, с кръвни заболявания, с ендокринни заболявания… ЗАПЛАТИТЕ НА САНИТАРИТЕ при нас определено са по-малки от на прислужниците в НЕК. Санитарят е ценен човек, работи с болни хора и им създава определен комфорт. Почистват гной, кръв, изпражнения, храчки… Това е истината. Много е важен болничният санитар, защото не може на всеки да кажеш “Ела в болницата и работи”. Отказват, повръщат, не могат да гледат човешкото страдание. Нелицеприятна е обстановката. И ако тръгне един протест, който дори е закъснял, ще бъде основателен. Не казвам, че другите хора не трябва да получават възнаграждения според труда. Цялата държава е на този хал. Не обичам политиката, бягам от нея. Става мъчно, че България не се оправя. Много колеги потърсиха прехрана в чужбина, но явно те са мислили постоянно за това. Аз съм искал да стана добър хирург в наша болница. Росен ДЕЯНОВ