„Здравето на работниците се превръща в заложник на пазарни механизми и конкуренция между предприятията и фирмите. Стремежът към качествени условия на труд отстъпва пред стремежа да се съкратят разходите на фирмата“. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова в публичната си лекция за съвременните предизвикателства пред трудовата медицина на форум, организиран от Факултета по обществено здраве при Медицински университет – София.

През 2018 г. Илияна Йотова откри първия за България международен Конгрес по трудова медицина и експертиза на работоспособността.

Вицепрезидентът бе удостоена с плакет от ректора на университета проф. Виктор Златков и с почетна грамота от декана на ФОЗ проф. Цекомир Воденичаров „за вдъхновението от патронажа на Конгреса по трудова медицина и експертиза на работоспособността, с което се постига широк отзвук в средите на колегията, работодателите, работещите, синдикатите и международните участници за нови партньорства и сътрудничество“.

„В окото на бурята, в годините на най-тежката икономическа и финансова криза, високите нива на безработица унищожиха дори разговора за безопасен труд в много отрасли“, отбеляза Илияна Йотова и посочи като пример т.нар. пакет за мобилност, който освен всичко друго третира и правата на шофьорите. Условията, в които работят и почиват, обаче останаха извън фокуса на обществения дебат. Тя заяви, че заради икономическия и финансов крах се появиха отново нелоялните практики между отделните предприятия, а социалният дъмпинг стана водеща тема и на международно ниво.

„Игрите на глада“ характеризират немалка част от българското производство. Шивачките у нас често се сравняват с шивачките в Камбоджа заради лошите условия на труд и ниското заплащане“, изтъкна вицепрезидентът. Тя отбеляза, че е много труден или въобще не съществува контролът за условията на труд в сивата икономика, надомната работа и самонаетите лица.

Според вицепрезидента инцидентно се повдига въпросът за условията, при които работят българите в чужбина, особено сезонните работници. „Феноменът „съвременно робство“ е все по-чест в ежедневието дори на развитите икономики“, заяви Илияна Йотова.

Вицепрезидентът обърна внимание на т.нар. модерни болести, до които води на пръв поглед невинна форма на експлоатация. При по-квалифицираните професии, благодарение на технологиите, работодателите имат 24-часов достъп до своите служители и изискват от тях извънреден труд, без допълнително заплащане. Липсва обществена дискусия за развитието на трудовата медицина в условията на четвъртата индустриална революция, подчерта Илияна Йотова.

Илияна Йотова отбеляза различния статут и функции на службите по трудова медицина в европейски мащаб. „Многообразието им затруднява възможностите за изграждане на истинска европейска мрежа за услуги в областта на трудовата медицина“, посочи вицепрезидентът.

„В ЕС има глад за трудови медици“, отбеляза вицепрезидентът и посочи, че в България и Румъния на 100 хил. работещи има под 10 специалисти. За сравнение – на 100 хил. работници над 40 специалисти по трудова медицина има в Италия, Латвия и Финландия.

Илияна Йотова заяви, че в България все още няма достатъчно атрактивни условия, за да могат младите лекари да избират като своя специалност трудовата медицина.

„Не на последно място е и вродената ни скептичност, че е по-важно да се воюва за здраве и труд, а не за труд и здраве“, отбеляза Илияна Йотова.

Вицепрезидентът се обърна с думи на благодарност към преподавателите и учените, на Медицински университет – София, за огромните усилия, които полагат, за да бъде тази наука на международно ниво, и най-важното – да убеждават обществото в огромното й значение.