Темата ХИВ и СПИН бе обсъждана на среща-дискусия в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” в Кърджали. Тя се проведе на 6 декември, а лектори бяха водещите в страната специалисти по инфекциозни болести  проф.д-р Татяна Червенякова ,  изпълнителен  директор на Специализираната болница за активно лечение по инфекциозни и паразитни болести  /СБАЛИПБ/ „Проф. Иван Киров” ЕАД и доц. Ивайло Еленков -  началник отделение за лечение на пациенти с придобита имунна недостатъчност в СБАЛИПБ. „Проф. Иван Киров” ЕАД.

На дискусията присъстваха лекари и медицински специалисти от кърджалийската многопрофилна болница и РЗИ. Обсъдени бяха въпроси, свързани с клиничното протичане на СПИН, постекспозиционната профилактика и предпазните мерки при работа с вирусоносители и болни от това заболяване.

Преди началото на срещата с проф. д-р Татяна Червенякова разговаря Роза Димова. Ето какво сподели за слушателите на Общинско радио Кърджали проф. д-р Червенякова:

 

Проф. Червенякова, от първите официално описани случаи на заболели от ХИВ и СПИН вече са минали над 30 години, но и днес казваме, че СПИН е пандемията на 21 век. В този смисъл, до каква степен се промени начина на диагностициране и лечение на това заболяване през изминалите години?

Поводът да коментираме тази тема е Световния ден за борба със СПИН - 1 декември. Безспорно вие сте прави,  това е пандемията на века. Нещата в световен мащаб показват, че спинът е все още един сериозен проблем, но независимо от всичко той вече не е онова страшно заболяване, което беше през 90-те години на миналия век. В смисъл такъв, че през изминалите години се постигна огромен напредък в лечението на спина. Днес болните от това заболяване се лекуват с една комбинирана анти-ретро-вирусна терапия, като се опитваме във всеки етап на репликация на вируса да се намесим със съответните медикаменти. Тоест, прилагаме тройна комбинация и тя в различни етапи на възпроизводството на вируса може да го блокира.

Това, което е невероятното в момента е, че тези медикаменти се събраха в една таблетка и нашите пациенти вече не пият една шепа лекарства, както беше през 90-те години, а пият по една таблетка. В този смисъл бих казала, че ние всички пием по една таблетка за високо кръвно, за диабет, така както и болните от спин, а той стана едно хронично заболяване и е под контрол. Това е огромният успех на медицината, защото заболелите могат да работят, да извършват ежедневните си дейности и да са равнопоставени в обществото. Бих допълнила още, че с годините много от страничните реакции на приеманите от болните от спин медикаменти бяха избегнати така, че да не се нарушават другите органи и системи. Наистина пред очите ни, както започна тази пандемия в света, медицината извървя огромни стъпки и днес това е едно контролирано заболяване, с коетохората могат да живеят и работят.

До колко важна е профилактиката при хора с установено такова заболяване?

Профилактиката е изключително важна и България е една от страните, която направи огромни стъпки с нейните Национални програми за превенция и контрол на ХИВ и полово предавани болести. Последната програма, одобрена от Министерски съвет, включва периода 2017-2020 година и е в унисон с програмата на Световната здравна организация /СЗО/, визираща, че до 2020 година 90% от хората трябва да знаят своя статус - дали са носители на вируса или не, 90% от тях да са на анти-ретро-вирусно лечение и 90% да имат супресия или потискане на вируса така, че той да не е  повод за заболяване. Тоест 90 плюс 90 плюс 90.

Аз мога с гордост да кажа, че близо 90% от  пациентите в България са на анти-ретро-вирусно лечение. Това е много добре и се дължи на усилията на всички работещи в това направление звена. Първата Национална програма, която започна през 2004 година и беше финансирана от Глобалния фонд доведе до това да има разкрити 19 кабинета за анонимно изследване на ХИВ и СПИН в страната. Има центрове в съответните Региионални здравни инспекции по области, има мобилни кабинети, има работа с всички уязвими и рискови групи, а това са групите на венозните наркомани, на проституиращите и други. Тоест, ако ние трябва да работим за профилактика, работим сред хората употребяващи наркотици, сред младежите, в групите на мъже правещи необезопасен секс с мъже. Наистина трябва да се знае, че сексът трябва да бъде безопасен, а ако случайно има съмнение за вирус, то до 48 часа трябва да бъдат уведомени съответните специалисти, за да може да се проведе профилактика.

В България има всички възможности. Дори да пропуснете нещо, вие може да се обърнете към специалист и да кажете, така или иначе имах един съмнителен секс и всичко това да бъде проконтролирано. Така за кратък период от време да бъдат взети съответните мерки и медикаменти и да се предотврати заболяването. Това са много важни моменти. Бих казала, че по отношение на рисковете при спина, то те са сведени до минимум, тъй като  в момента се използват други методи, по –съвременни. Проверяват се кръвта и кръвните продукти. Ние нямаме такива пациенти, които да са се заразили при медицинска манипулация, така както беше в началото, през 80-те години. Но тогава медицината толкова знаеше и ползваше методи, които сега са заменени с много високо чувствителни. Мога да кажа, че всичко е организирано добре от институциите, по отношение на профилактика, диагностика, вирусологични лаборатории, по отношение на клиничните центрове, които наблюдават и лекуват тези пациенти и те са в синхрон помежду си. България съвсем не е постигнала малко в тази посока. В съседна Украйна например нещата са много по-сериозни. Затова можем със задоволство да отбележим този Световен ден за борба със СПИН и да си пожелаем усилията да не намаляват, а да бъдат все така адекватни и да се разширяват.

Говорихме за профилактиката на заболяването, но промениха ли се нагласите на лекарите, при лечението на тези хора? А на хората отвън, когато заболелите вече са в обществото, не в клинично заведение?

Какво да споделя? Стигмата си е стигма. Това е много трудно за хората и това не е преодоляно. Не е преодоляно сред обществото и което повече ме тревожи, че не е преодоляно сред медицинските специалисти. Това е и една от причините ние, по линия на Българското дружество по инфекциозни болести, да правим обучителни курсове. Това по-скоро са споделени разговори, за да разберат колегите до къде е стигнала медицината, какви средства се използват днес, каква профилактика, къде се намират медикаментите и т.н. Ако те се притесняват от нещо, това да бъде споделено. В началото на 2018-та година организирахме такива срещи с представяне на по-важните моменти от вирусолог, епидемиолог, от клиницист. Опитахме се да покажем какво се случва в България, какво се случва в най-големия център, в инфекциозна болница в София. Разказахме на нашите колеги, че това заболяване не е нито страшно, нито толкова рисково, стига да се спазват медицинските правила при такъв вид пациенти. Защото ние трябва да гледаме на всеки пациент, болен от някакво инфекциозно заболяване, което не се предава по въздушно капков път, като на рисков. Например вирусните хепатити. Вирусът на хепатит С е също толкова рисков, дори и по-заразен, отколкото вируса на СПИН. Сега имаме достатъчно средства за предпазване. Навремето моят учител и  нашите учители и професори в инфекциозна болница казваха – „Не искам да виждам никой без ръкавици! Не ме интересува дали ще убодете пациента един път или два пъти, но искам всички вие да се пазите!”. Сега вече всички ние разполагаме с много по-добри предпазни средства, но не трябва да се забравят и ръкавиците. В този смисъл, ако ние спазваме основните правила не виждам къде е риска. Но ако вие влезете в едно болнично отделение и погледнете как работят хората, дали са с ръкавици или не, дали са с маски, ще видите и друго. Ние дори болни ходим на работа! Такова нещо не може да се случи в европейските страни. Те веднага казват отивай, пази си здравето! Не приемам да не може да бъде профилактиран персонала, примерно за грип в момента, защото сме в този сезон. Не приемам да се работи и да не се гледа на всеки пациент като рисков за този вид инфекции. Ако всичко това се спазва, риск няма.