- Доц. Черкезов, кои са най-сериозните проблеми на областните болници?

- Областните болници заемат важно и специфично място в структурата на болничната медицинска помощ в страната. За населението в съответните административни области те са единствените лечебни заведения, които осъществяват истинска многопрофилност, комплексност на болничната услуга, поемат спешността и са достъпни за хората без оглед здравното състояние, материалния и осигурителния статус. Именно поради своята отвореност и безотказност към населението, а често и поради безалтернативност за болния, тези болници през годините натрупаха значителни проблеми, някои от които специфични за конкретното лечебно заведение, но повечето със системен характер. При нарасналите очаквания от страна на населението всяка областна болница трябва да поддържа прилична материална база, да разполага с модерна апаратура, съвременни медикаменти и консумативи, да привлича и мотивира добри медицински специалисти, да гарантира очакваното качество на медицинските дейности. И всичко това - при строго лимитиран месечен бюджет от здравната каса със силно ограничителен характер, с финансиране, базирано на клинични пътеки, чиито цени с малки изключения не са променяни през последните десет години. При наличната финансова рестрикция върху нашите болници от последните години не е чудно защо започнаха да се натрупват много просрочени задължения, защо недоволството от болничния престой сред пациентите расте, защо напускат лекари и медицински сестри, които търсят по-добро заплащане и професионална реализация. Основните ни проблеми са два - финансов и кадрови. Не ни достигат текущите средства, за да отговорим на очакванията на гражданите и да предложим достойни възнаграждения на лекарите и сестрите. По тази причина в нашите болници вече има дефицит на медицински специалисти, което се отразява много негативно върху работата на екипите ни.

- Смятате ли, че предлаганите от министър Ананиев промени в здравноосигурителния модел ще помогнат за разрешаването им?

- Министър Ананиев имаше куража да предложи промените в критичен за здравеопазването момент и заслужава адмирации за този свой ход. Подобни радикални предложения не е имало през последните осемнадесет години. Нещата са така узрели за промяна, че едва ли може да се намери разумен човек, който да твърди обратното. Чрез предложените промени се цели привличане на повече ресурс в системата, за да може тя да отговори с по-добро качество и по-добра достъпност до високотехнологичната съвременна медицина и модерната лекарствена терапия - това, което очаква за себе си всеки български гражданин. Да отговори и на очакванията на медицинските съсловия за достойно възнаграждение на техния труд. Ако тези цели бъдат реализирани успешно, то няма съмнение, че редица натрупани недъзи в системата ще бъдат преодолени.

- Какво подкрепяте и какво не Ви допада в предложенията?

- Ние в областните болници бихме подкрепили модел, при въвеждане на който в системата се влее допълнителен финансов ресурс, а не само да се преразпределя задължителната здравна вноска. Затова двустълбовият модел - със задължително здравно осигуряване и задължително здравно застраховане ни се струва по-приемлив. В детайлите този модел се нуждае от доработване. Считаме, че осигурителят в лицето на НЗОК, трябва да поеме по-голямата тежест и при по-високоостойностените клинични пътеки, а не да се ориентира единствено към осреднената цена от 700 лв. При липса на опит в здравното застраховане прехвърлянето на отговорността към застрахователя може да увеличи риска за нуждаещите се пациенти или те да бъдат селектирани. Ако здравното застраховане стане безалтернативно, е немислимо новият модел да стартира без остойностяване на всички медицински дейности.

- При положение, че няма реално остойностяване на медицинските дейности, не съществува ли риск отново да останат силно недофинансирани клиничните пътеки?

- За остойностяване на медицинските дейности се говореше още в началото на здравната реформа. Но този фундаментален въпрос беше игнориран и след въвеждането на клиничните пътеки бяха предложени незнайно как формирани цени, които са далеч от реалността. По тази причина днес говорим за недофинансирани или фаворизирани клинични пътеки. В сегашните цени няма структура на ценообразуването, не е ясна относителната тежест на отделните елементи, например цената на вложения лекарски и сестрински труд. За болницата обаче трудовите възнаграждения са основно перо в разходната част. За да има истински контрол върху разходите, трябва да има пълна яснота при ценообразуването и реално остойностяване. Това трябва да бъде задача номер едно. В противен случай застрахователи могат да откажат плащане при неубедително доказване на направените разходи и кризата в болниците да се задълбочи.

- И при новите правила лимитите ще останат. Това не води ли до пълно администриране на системата?

- Във всички съвременни здравни системи има възприета някаква ограниченост на разходите. Това не е пълно администриране, а регулаторен механизъм, който се използва за да се осигури достатъчност на ресурса в условията на конкурентна пазарна среда. Независимо от това системата не би трябвало да се подлага на строги рестрикции, които потискат лечебните заведения да разкрият и развият своя потенциал, да ощетяват гражданите от търсени услуги и да пречат на иновативните процеси в медицината и здравеопазването. Особено важно е т.нар. лимити да гарантират солидарно поемане от всички на налагащите се ограничения и справедливост при разпределението на финансовите средства между болниците, съобразно техните капацитетни възможности.

- Как, според Вас, трябва да се засили контролът в сектора?

- Не знам защо битува мнението, че сега не съществува контрол в болниците. Смятам, че те са подложени на редовен медицински и финансов контрол от всички контролни органи, които никак не са малко. Има и специализирана агенция за медицински одит - ИАМО. По-скоро трябва да се засили само контролът в дейността на медицинските екипи. Съвременната визия се изгражда върху морално-етичния фундамент на медицината и задължителното доверие между пациента и медицинските професионалисти. Ясните регламенти по това кое, как, колко и за какво се плаща в болницата също допринасят за коректността към пациента. Добрите практики да се поощряват, а нарушенията да се санкционират. Пациентите също могат да допринесат за контрола като бъдат по-активни като страна и да изискват необходимата информация, за какво точно се ползват парите им и какви са регламентите в лечебното заведение.

- Има ли някакви реални резултати след въвеждането на новия единен стандарт за финансово управление на държавните болници?

- Този стандарт не бе приет еднозначно, защото болниците се намират в различни реалности на външната и вътрешната среда и еднакви схеми на мениджмънта не могат да се приложат унифицирано навсякъде, още повече когато болниците са търговски дружества. Но ние уважихме виждането на принципала - МЗ, че все пак трябва да има правила, особено по отношение на разходите, и недопускане на генериране на големи просрочени задължения. Не мога да скрия, че изпълнението на този стандарт е трудна задача, защото в болницата не всичко е точно прогнозируемо и предсказуемо. Смятам, че се стараем да се движим в определени рамки. Дали успяваме и какви са резултатите като цяло може да каже Министерство на здравеопазването.

- Как може да се реши въпросът с трупането на дългове в държавните болници?

- Първо трябва да се направи анализ, за какво са натрупани тези дългове, но болница по болница. Едно е да са натрупани, поради недостиг да се покрие лечението на болни, постъпили по спешност, от обслужени здравнонеосигурени лица или просто поради финансов недостиг за текущо покриване на дейността ,друго е ако са натрупани, заради извършени луксозни ремонти и обзавеждане, за апаратура и персонал, които не се натоварват ефективно. Когато се види една болница, но не по документи, а реално, опитното око веднага разбира има ли добро стопанисване или цари безстопанственост. И естествено да се предприемат конкретни мерки. Когато има системност в проблема, т.е. почти всички болници в публичния сектор генерират задължения, трябва да светне червена лампичка. Едва ли всичко може да се обясни с лошия мениджмънт на болничния директор. Непрекъснатата смяна на мениджърите не решава проблема, а понякога го задълбочава още повече.По-скоро мениджърите трябва системно да се обучават от добрите практики у нас и в близки до нас европейски страни.

- Каква е ситуацията с кадрите във Вашата болница?

- Все още сме обезпечени с достатъчно лекари и медицински сестри, за да покрием стандартите и работните графици. Радостно е, че в рамките на последните 2-3 години назначихме 30 млади лекари в отделения, в които може да се специализира. Надяваме се след специализацията си да останат при нас - повечето са местни хора. Но наред с тази свежа струя трябва да подчертая, че застаряването на лекарското съсловие е факт и при нас преобладава възрастовата група над 50 години. Започваме да чувстваме глад за неонатолози, педиатри, гастроентеролози и някои по-редки специалности като патолози, спешни медици, хематолози. С медицинските сестри ситуацията е на приливи и отливи.При тях има голямо текучество, поради неудовлетворителното заплащане и по-примамливи предложения за работа в чужбина. Кадровият проблем е много сериозен.Той е дългосрочен ,защото изграждането на кадрите не става с магическа пръчка. Изисква време и влагане на финансов ресурс.

- Има ли недостиг на лични лекари и специалисти в извънболничната помощ?

- Кърджалийска област е на последно място в страната по осигуреност с лични лекари. Свободните практики са 49% от определените по здравна карта. Населението е принудено да пътува по няколко десетки километри, за да се срещне с личния лекар или за най-елементарно изследване. Да харчи доста средства за транспорт, за да се добере до специалист в областния град. Има недостиг и на специалисти в извънболничната помощ- ревматолози, УНГ, уролози, съдови хирурзи, хематолози, пулмолози.

- Какво трябва да се направи, за да не заминават лекарите и сестрите за чужбина?

- Всички считат, че главният движещ фактор за миграция на медицински специалисти на Запад е по-доброто заплащане на труда. Да, това е така, но тази причина не е единствената. На Запад те срещат по-добри условия за работа, посрещнати са по-добре от своите старши колеги и имат възможности за по-добра професионална реализация. Нека да припомним, че в нашата страна в продължение на четири години след завършването младият лекар е анонимен в болницата. Той има право и основно задължение да попълва медицинска документация, да дава дежурства в празнични и почивни дни и ако неговият обучител реши да го включи в някоя практическа дейност - да се радва , че е удостоен с подобна чест. Тази реалност е силно демотивираща за един млад човек, който търси и очаква по-голяма професионална изява и доверие. Професията на медицинската сестра е подценена и понякога унизена материално и морално. Не може да се подмине и силно нагнетяваната негативна среда в публичното пространство към лекарите, сестрите и тяхната професионална компетентност. Тук вече не говорим за липса на уважение и признателност, а често за прояви на невъздържана вербална и невербална агресия. Решаването на тези проблеми не е само в ръцете на институциите, но се изисква и промяна на нагласите в цялото общество.

- Какво е състоянието на болницата в Кърджали? Имате ли нови дейности, нови методи на лечение?

- Областната болница в Кърджали има добре поддържана в последните 15 години материална база. Има 340 легла, разположени в осъвременена сграда, добри функционални връзки със спешното отделение и другите обособени блокове. Към нея като дъщерни дружества са ситуирани медицински център и хоспис. Така грижата за пациентите е ориентирана комплексно - от раждането до смъртта. Болницата е снабдена с модерна и високотехнологична апаратура за диагностика и лечение. В материалната база през последните години са вложени над 6 млн.лв., основно чрез реализирани проекти по оперативните програми на Европейския съюз и такива, свързани с трансграничното сътрудничество между България и Гърция. Търсени дейности в болницата са ядрено-магнитната резонансна диагностика, алопластиката на тазобедрени стави в травматологията, смяната на очни лещи, инвазивната кардиологична диагностика и терапия, тромболитичното лечение в неврологията, интензивните грижи.

- Ако се постигне консенсус за реформа, тя ще влезе в сила най-рано през 2020г. Какво очаквате от НРД 2019?

- Първо, да сме сигурни, че ще има такъв. НЗОК и МЗ не са много склонни да променят драстично условията в последните години. Много ни се иска да вярваме, че мотивираните искания на областните болници за малко повече пари в текущия бюджет и гъвкавото им ползване в рамките на тримесечия ще се вземат предвид. Така ще се запази стабилността в преходния период и ще се съхрани капацитета на тези болници в интерес на местното население.