С престижната награда „Лекарите, на които вярваме” на церемония в столицата бе отличен доц. д-р Тодор Черкезов – изпълнителен директор на болницата в Кърджали. Той бе един от 450-те лекари, които бяха номинирани в поредното годишно издание на инициативата.

Вчера номинираните получиха своите отличия на тържествена церемония в ресторант The View в София в присъствието на председателката на Народното събрание Цвета Караянчева, здравният министър Кирил Ананиев, общественици, представители на бизнеса.

За да попаднат в лигата на лекарите, на които вярваме, медиците са номинирани от своите пациенти. За първи път отношението на пациентите към лекарите и на лекарите към пациентите не е водещият проблем на здравната система според проучване сред читателите на „24 часа“, обяви в началото на церемонията издателят на вестника Венелина Гочева.

За отличието и за това да бъдеш отличен от пациентите си като лекар, на когото вярват, Мария Каменова разговаря с доц. д-р Тодор Черкезов.

Ето какво каза той в първото си интервю след получаването на отличието:

 

 

Д-р Черкезов първо честито за наградата! Една награда, която е лична, персонална за лекаря  Тодор Черкезов, а не за директора на болницата в Кърджали, защото повечото хора свързват вашето име с поста, който заемате.

Инициативата „Лекари на които вярваме”, се провежда от близо 11 години и за втора по инициатива на вестник „24 часа”, като за първи път толкова много медици са отличени от пациентите. Какво бе усещането Ви, когато разбрахте, че Вие сте сред избраните лекари, лекар заслужил доверието на пациентите?

 

Няма дя скрия, че изпитах голяма радост и удовлетворение, защото тук оценката е за моите лекарски качества. Лекарското в мен винаги е доминирало повече отколкото директорското, това трябва да го призная, след близо 15 години ръководство на най-голямото лечебно заведение в Кърджали, но нито за минута, през тези години, не съм забравил, че съм лекар. Трябва да се знае, че до 45-годишна възраст аз съм работил най-вече като лекар и основно като такъв и много се гордея с моята професия. Тази оценка я въприемам като израз на признателност от страна на пациентите към усилията, които аз съм положил, отношението към тях и разбира се за това, че през годините съм работил всеотдайно и в крайна сметка трябва да кажа, че ако трябва да започна отново работа аз не бих се поколебал нито за миг. Страшно много обичам моята професия и считам, че тя е моето призвание.

 

Министър Ананиев присъства на церемонията, как той оцени факта, че толкова много лекари, над 400 са признати от техните пациенти?

 

Той погледна на този факт много позитивно и беше много искрен и откровен, когато каза, че в България има добри лекари и наличието на толкова много присъстващи в залата го доказва. Разбира се, той каза, че в основата на неговата политика и в новия модел, който сега обсъждат в Министерството на здравеопазването ще бъде именно издигане на професионалния престиж на лекарите и подобряване на техния статус.

 

Спряхме ли да гледаме на лекарите като лекари в частни и лекари в държавни болници, а да гледаме на тях като професионалисти?

 

Това разделение до известна степен е изкуствено. То е наложено от определени организационни схеми в българската здравна система, но трябва да ви кажа, че добрият лекар е ценен навсякъде, както в общественото така и в частното лечебно заведение. Има лекари с различно вътрешно устройство и мотивация. Има лекари, които са добри и които разбира се искат това нещо да получи съответния материален еквивалент. Те искат да получат по-добри условия за своята работа и това нещо е достойно за уважение. Лично аз не бих разделил лекарите на такива работещи в обществени заведения и такива работещи в частни. Добрият лекар е този, който е търсеният лекар и една болница независимо дали тя е частна или обществена, нейният коефицент за полезно действие се измерва от професионализма на лекарите работещи в нея.

 

 

Търсят ли ви кърджалийци и извън кабинета?

 

Специално мен много ме търсят и трябва да ви кажа, че аз почти нямам свободно време и също така доста често се въздържам да се разхождам по улиците  на града, защото това е свързано с  контакти с прекалено много хора с най-различни въпроси и от една страна аз разбирам това желание, защото хората имайки доверие към определен лекар, вижда се, че те се консултират за различни неща и далеч не само за здравето си, но от друга страна също така трябва да знаем, че лекарят днес е изключително много натоварен със своята професия. Той поема като попивателна голяма част от проблемите и то не само медицинските, но и социалните проблеми, чисто психологичните проблеми на хората, на своите пациенти, затова той е една много натоварена личност в днешната действителност. В същото време доверието в лекарите продължава да съществува независимо, че се твърди точно обратното, че лекарите сега са подложени, как да кажа, на един вид критика, на засилено недоверие към част от тяхната работа, комерсиалност ако щете и т.н. Разбира се, в съсловието има всякакви случаи, всякакви примери, но като цяло трябва да кажем, че обществото има доверие в лекарите и връчването на наградите „Лекарите, на които вярваме” е доказателство за това. Защото там хората не бяха подредени по някакви политически, административни и други критерии, а това е едно широко социалогическо проучване, което всъщност даде тази картина, доста оптимистична, присъстваха над 400 души.

 

Каква е ролята на семейството за добрия лекар?

 

Ролята на семейството е изключително голяма, защото добрият лекар трябва да израстне в добра среда. Първите седем години, както сме свикнали да казваме, са изключително важни, защото това са годините, в които детето трябва да се научи да цени доброто, да дарява добро, да бъде съпричастно към хорските страдания, да не се отнася с някаква жестокост към своите другарчета или към възрастните хора. Тези неща се залагат още от ранното дество и разбира се в семейството. Това са едни семейни ценности, които смятам, че по-нататък те се предават и човек когато започне да учи медицина той не е мотивиран единствено и само от това, че трябва лекува хората, а преди всичко, че трябва да помогне. Лекарят не винаги може да излекува определена болест но при всички случай трябва да помогне на пациента или да се ориентира в ситуацията или да вземе правилното решение. Или да прояви просто една съпричастност и едно човешко отношение към неговия проблем.

 

Получавате ли подкрепа от вашето семейство? Понякога може би закъснявате, отсъствате. Тази подкрепа важна ли е също?

 

Изключително е важна. Без подкрепа от страна на семейството един лекар не може да се развие пълноценно и добре. Съпругите на лекарите трябва да разберат, че те ще бъдат лишени от много неща в живота в името на работата. Съпрузите на лекарките също трябва да разберат, че много често те ще бъдат лишени от вниманието, от семейният уют, от всичко това да е подготвено и подредено в къщи, тъй като лекарите трябва да мислят преди всичко за изпълнението на своята мисия. Обичайки своите близки, грижейки се за своите близки те никога не могат да забравят, че техният първостепенен дълг е да помогнат на хората. Така че семействата на лекарите много често са лишени от някои общочовешки неща, които са характерни за семействата.

 

Винаги верни на Хипократовата клетва. Да завършим с вашия съвет към  младите лекари. Със съвета на човека и професионалиста, на лекаря, които беше отличен  с награда, номинация на пациенти

 

Моят съвет към младите лекари е да обичат своята работа и да се отдават изцяло на нея. Те трябва да разберат, че в живота свържат ли се с медицината веднъж те не могат да се разделят с нея. Те могат да сменят своя съпруг или съпруга, но не могат да сменят своята специалност и своето призвание. Така, че този факт го казвам в добрия смисъл на думата, че те трябва да полагат едни системни усилия да бъдат добри лекари. Това става с много труд, с много квалификация, с борба със стереотипите и с това някой да прецени, че на определен момент знае всичко. Също така с едно действително хуманно отношени към пациента. Дори когато е уморен, дори когато пациентът не разбира винаги всичко, което му се говори, лекарят трябва да има необходимото търпение и такт. Трябва да се знае, че в диалога между лекаря и пациента, лекарят е този, който знае повече, затова той трябва да бъде толерантен към пациента, да му помогне  и по този начин да изпълни своята мисия.