От 1 март Спешна медицинска помощ в Кърджали вече е самостоятелно отделение. Началник е доктор Леман Рашид. Работила е 10 години в Момчилград, след което е специализирала в “Пирогов”. Защитила е специалността си през 2006 г. Сега ръководи екипа на Спешна медицинска помощ към болницата в областния град. Сградата на отделението е разделена на две части. В едната се намират шоковата зала, залата за наблюдение и ортохирургичната зала. В шокова зала уточняват състоянието на пациентите и преценят как да продължи стабилизирането им. След това ги изпращат в залата за наблюдение. Ортохирургичната зала е за обработка на рани. В другата част на отделението са педиатричният кабинет и регистратурата. Всички помещения са ремонтирани и оборудвани с нова апаратура за оказване на спешна помощ. От 1 март през Спешното са минали над 7800 пациенти. Екипът е от пет лекари, една старша сестра, четиринадесет редови сестри, пет фелдшери и осем санитарки. Работят в абсолютен синхрон. Всеки ден тук е съпроводен с много стрес и натоварване. Трябва да реагират на момента и да дадат всичко от себе си в борбата за спасяване на човешките животи. Дотолкова са свикнали с този ритъм, че рутината на обикновения ден извън Спешното им се струва нещо необичайно. Работят на две дванадесетчасови смени. Дневната започва в 7.30 и свършва в 19.30 ч. В някои дни има по-сериозни спешни случаи и на специалистите им става “горещо” . Ето днес сутринта за няколко часа е по-спокойно. Само едно дете от квартал “Боровец” е доведено от баба си, защото е глътнало стотинка. Повече суматоха създава възрастната жена, която уплашено вика в коридора и се налага да я успокояват. Нощната смяна е имала повече проблеми. Приети са двама с бъбречна и сърдечна кризи. Спасявали жена, опитала да се самоубие с успокоителни, и пациент, който сам е извадил катетъра си. През отделението минават пациенти с прободни рани, натравяния и кризи. Нощно време работата е най-натоварена и изисква концентрираност и прецизност. Напрегнато е към края на работния ден и в почивните дни. Тогава постъпват повече пациенти. Много от тях се обръщат към Спешно отделение като към първа инстанция. В доста случаи търсят помощ за оплаквания, за които трябва да се консултират предварително с личния лекар. Причината е ниската информираност на голяма част от хората, особено на живеещите в селата край града. В Спешното идват и негативно настроени към медиците и дори агресивни пациенти. Друг проблем са личните документи на постъпващите. Много от тях не ги носят и това затруднява регистрирането им. Спешната медицина трябва да е приоритет на държавата, защото е огледалото на едно болнично заведение, казва началникът д-р Леман Рашид. Не е удовлетворена от здравната реформа. Липсата на такса за постъпващи пациенти е голям проблем. Създава много разходи за болницата. Най-тежко е, когато загубят пациент. Д-р Рашид споделя, че е плакала няколко пъти при смърт на деца. Такива случаи за нея са най-покъртителни. Силно развълнувана е от едно послание към нея и целия екип, оставено от възрастна жена от село. С много старание тя написала своята благодарност в Книгата за впечатления и оплаквания на регистратурата, въпреки затрудненията с правописа. В книгата има и немалко забележки към работата на специалистите. Понякога хората забравят, че медицинският екип е дал цялата си енергия за спасяването на пациентите. Едно “благодаря” значи много за тези хора, посветили цялата си любов и отдаденост на своята професия. Но най-голямата награда за тях е не благодарността, а здравето на хората. Теодора ЧАНЕВА в-к "Нов живот"