• Там по закон трябва да им окажат помощ, независимо дали са си плащали здравните вноски
• Проблемът е болезнен, хората стигат до тук, не защото не искат да се осигуряват
• При някои се правят анкети и фонд към социалните служби плаща лечението им 
  Радка ПЕТКОВА

Не знаем колко точно са здравнонеосигурените в област Кърджали, но при нас през 2014 са били около 1100 човека. Загубите ни са за около 38 000 лева, каза изпълнителния директор на болницата доц. д-р Тодор Черкезов. Една част от болните са били социалнослаби и са се лекували с пари от фонда. Кърджалийска област е една от областите с най-много здравнонеосигурени лица, точни данни имат в регистъра на осигурените и неосигурените граждани.
Повечето хора в Кърджали не са осигурени не защото не искат да внасят пари за здравни вноски, а защото нямат такава възможност. Но пък причините не винаги са само финансови, коментира лекарят. Частните земеделски стопани например взимат доста скромни суми за дейността си, гледат да закупят най-необходимото и накрая се оказва, че осигуровките им не са приоритет. Студентите, които преминават от едно висше училище в друго, също имат периоди с неплатени здравни вноски и изведнъж се

ОКАЗВАТ В БЕЗТЕГЛОВНОСТ

да търсят пари.
В Кърджалийска област проблемът е много сериозен, свързан е с нивото на безработица, със социалните проблеми, с ниския жизнен стандарт на населението в региона.
Това е крайно неблагоприятно за нас, медицинската помощ не може да бъде оказвана само по линията дали човекът има или няма пари, каза д-р Черкезов.Често приемат бедни хора в тежки, драматични състояния. Лечението им не търпи отлагане, а често изисква и огромни финансови ресурси извън предвидените пари по клиничната пътека дори.
Според изпълнителния директор на болницата проблемът със здравнонеосигурените пациенти е основен национален проблем, нарушава принципа на солидарността. Той изисква всички да внасяме вноски и да ги ползваме тогава, когато имаме необходимост. Ето, аз нямам против да внасям здравните си вноски, но когато знам, че десетки не внасят, възниква въпросът доколко всъщност е солидарен този модел на осигуряване. Или по-скоро не работи, не е справедлив и на момента от типа

БОЛЕН ЗДРАВ НОСИ

Така че всички усилия да се платят осигуровките, трябва да бъдат приветствани.
В същото време обаче има хора, които са натрупали доста сериозни суми за плащане. Не става дума за престъпници, а за такива, за които е непосилно да ги платят. Тази негативна тенденция се отразява много зле на болницата, защото води до задлъжняваме към фирми и доставчици. А тя не може да си търси парите насила и след като вече болният е изписан.
Не можем да стоим до леглото на болния и да му казваме да си плати, това не е етично. Някои

ОТ СТРАХ, ЧЕ НЕ СА ОСИГУРЕНИ

и може в края на лечението да им бъде представена финансова сметка, преждевременно си тръгват от лечебното заведение. Това са обаче единични случаи.

Обикновено лекарите казват на пациентите, които не се лекуват спешно и са неосигурени, че трябва да се осигурят. Обяснява им се, че иначе трябва да платят лечението си.

ТОВА НЕ Е ИЗГОДНО

защото клиничната пътека по стойност може и да е равна на дължимите осигуровки. И в този смисъл някои пациенти се вслушват, но други не. При постъпване на здравнонеосигурени пациенти за лечение задължително се прави анкетно проучване за социалния им статус. Това се налага, тъй като има фонд за крайно изпаднали в беда граждани без доходи и имущество. Прави се и проверка от социалните служби. Ако болният се окаже действително такъв, от социалната служба плащат сума, равна на стойността на клиничната пътека, каза изпълнителният директор на кърджалийската болница.

Осигурени или не, кърджалийци ползват медицинска помощ в спешен и в планов порядък, както и всички останали пациенти. При спешни случаи факторът здравни осигуровки въобще не важи, такова е нашето законодателство. По тази причина в спешното приемно отделение преминават много болни – за прегледи, краткотрайни лечения или консултации. Мога да кажа, че това е основното убежище на неосигурения пациент. Идва в спешното отделение, понеже няма друг начин да реши своите проблеми, каза д-р Черкезов.