Д-р Тодор Черкезов: Необходимо е преоценяване на клиничните пътеки

Бойко Бонев zdrave.net

Лекарският труд, който е включен в цената на клиничната пътека, не може да бъде реално остойностен поради различните степени на натоварване по изпълнение на пътеките. Това каза пред Zdrave.net директорът на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” в Кърджали д-р Тодор Черкезов. Той отбеляза, че има различни варианти за оценка на лекарския труд – на база единица положен труд или като част от себестойността на услугата.

„Като се има предвид, че в досегашното финансиране по пътеки в техния алгоритъм не е включена сума за труд, на този етап трудът на лекарите и останалия медицински персонал може да представлява  40-50% от себестойността на услугата”, заяви д-р Черкезов. Според него в момента остойностяването на медицинските дейности и в частност медицинския труд не може да бъде аналогичен с останалите европейски страни. По думите му, това е невъзможно поради факта, че бюджетът за здравеопазване на България е несравним с бюджета за здравеопазване на другите европейски страни.

Д-р Черкезов коментира, че остойностяването на медицинските дейности е сложен и дълъг процес. Той каза, че клиничните пътеки са относително прост начин за класифициране на случаите с малко номенклатурни единици. Според него обаче те не могат да отчитат адекватно  съпътстващите заболявания, които генерират невъзстановими от НЗОК разходи. „Подобни съпътстващи заболявания, които се появяват при едни пациенти и отсъстват при други, правят разходите трудно предсказуеми и много нестабилни. Това може да бъде един от основните източници на силна вариативност при различните случаи. Сегашната практика на финансиране на болниците все повече се доближава до класическото бюджетно финансиране на исторически принцип, което е доказало своята несъстоятелност по отношение на мотивацията на работещите в системата, на качеството на предлаганите медицински услуги и на икономическата целесъобразност. Необходимо е преоценяване на клиничните пътеки и съобразяването им с конкретните местни нужди от медицински услуги”, заяви той. Д-р Черкезов добави, че това означава остойностяването на медицинските услуги да е съобразено с конкретно извършените разходи за предоставената услуга. По думите му, когато се говори за остойностяване, на първо място следва да бъде оценен медицинският труд. След това трябва да бъдат оценени всички разходи, необходими за извършването на услугата – медикаменти, консумативи, вода, електроенергия, топлоенергия, както и съпътстващите разходи за пране, стерилизация, лабораторни изследвания, поддръжка на апаратура. Всички режийни разходи следва да бъдат включени с цел пациентите да имат нормални битови условия за ползване на услугата, добави той.

Д-р Черкезов каза, че не трябва да има разграничаване на стойностите на медицинските услуги спрямо вида на лечебното заведение. „Разходите, които прави една голяма университетска болница, са драстично по-големи поради големия брой персонал, хабилитирани лица, високотехнологична апаратура и големите общи площи. Компенсацията за това трябва да става чрез допълнителен коефициент извън стойността на медицинската услуга”, заяви той.

Запитан дали реалното остойностяване на дейностите ще затрудни финансирането на системата, д-р Черкезов отбеляза, че в момента дефицитът на здравеопазването е огромен. Според него при реално остойностяване на медицинския труд и предоставяните медицински услуги той ще стане още по-голям.