Мениджърът е гръмоотвод за неблагополучията в здравеопазването

С  д-р Тодор Черкезов разговаря Георги Георгиев

Д-р Тодор Черкезов, дм, завършва медицина през 1982 г. във ВМИ - Пловдив. Специализира кожни и венерически болести в Медицинска академия - София.

Практикуващ лекар е в МБАЛ ”Д-р Атанас Дафовски” АД, Кърджали, като ординатор и началник-отделение. От 2002 г. е изпълнителен директор на лечебното заведение.

Магистър по здравен мениджмънт от 2005 г. През 2010 г. защитава образователната и научна степен доктор по социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията във Факултета по обществено здраве, МУ - София.

През 2006 г. е носител на званието „Лекар на годината” на Българския лекарски съюз.

През 2007 и 2012 г. за заслуги в управлението на болницата е обявен за мениджър на годината.

-Д-р Черкезов, как един болничен мениджър може да намери пътя в „джунглата“ на родното здравеопазване?

-Въпросът ме подсеща за сентенцията на Рене Дюбо „Мисли глобално, действай локално“. Може би в нея се съдържа всичко, свързано с управлението на една болница. Особено в днешното време на предизвикателства, когато ресурсите и кадрите не достигат, а очакванията на населението за добра медицинска помощ непрекъснато растат. Мениджърът трябва да следи отблизо какво се случва глобално в здравната система, но да го пречупва през регионалната призма. Необходими са познания, свързани с промяната на нормативната база, с движението на ресурсите – дали намаляват, или растат. Ситуацията се променя много бързо, затова трябва да се прави всекидневна трезва оценка. 

Мениджърът играе ролята и на гръмоотвод за всички неблагополучия в родното здравеопазване. Непрекъснато се говори колко много пациенти постъпват в болниците, колко много ресурс се изразходва, какви задължения се трупат. Но никой не отчита, че в България единственото място, в което човек може да получи комплексна медицинска помощ, са именно болничните заведения. 

-Във вашата болница непрекъснато се въвеждат модерни методи и апаратура. Как успявате, при положение че финансирането на системата е, меко казано, недостатъчно?

-Медицината не търпи застой и в една конкурентна среда ще успее този, който предложи по-качествени услуги. Това неминуемо минава през осигуряване на модерна апаратура и на подготвени кадри. Ако тези условия липсват, болницата може да продължи да съществува, но тя ще има по-скоро социални функции.

Основателен е въпросът как се развива болницата при ограничения финансов ресурс. Средствата намаляват не защото са малко като цяло, а защото се разпределят върху все повече лечебни заведения в страната. В нашата болница имаме много добре развита програма за инвестиции, свързани с работа по европейски проекти. Само за 2 г. сме защитили проекти за над 6 млн. лв., като нито стотинка не е изразходвана от болничния бюджет или от държавата. 

-Неведнъж сте заявявали, че е необходимо преструктуриране на болничния сектор. Според Вас на какъв принцип трябва да стане това?  

-Свободното движение на пациентите, наличието на конкуренция и пазар (макар и не в истинския смисъл) предопределят съревнованието между болниците. Пазарната логика сочи, че успешните трябва да продължат напред, а тези, които не показват добри резултати, да отпадат като дейности и дори като цели лечебни заведения. Свидетели сме, че не се следва тази логика. Хората са много чувствителни към закриването на болници. От друга страна, независимо че болничният пазар е много наситен, все още съществуват ниши, които привличат инвеститори. 

Очевидно е нужно преструктуриране на базата на задължителна здравна карта за всеки регион в страната. Тя трябва да осигурява минимума болници, болнични легла и специалисти. Всичко над този минимум участва в конкурентната среда, но неговото присъствие в региона не е задължително. Усилията на общините и на държавата трябва да бъдат насочени там, където има задължително определени със здравната карта лечебни заведения. По този начин държавата не само ще защити социалната политика в областта на здравеопазването, но ще създаде чувство на сигурност сред гражданите. Ще припомня, че едно от модерните направления в работата на ЕС е свързано с пропорционалното развитие на всички региони. Защото свръхконцентрацията на медицинска помощ в големите градове, каквато наблюдаваме у нас, ограничава правата за достъп на хората. Така за пациентите в големите градове се харчат средно много повече пари, отколкото в малките. 

Някои болници в отдалечени планински, полупланински и погранични райони много трудно могат да оцелеят в сегашната икономическа среда. Сполучлива е идеята те да бъдат обединени под егидата на областната болница, в организация тип холдинг. За целта много точно трябва да бъде разписано кои болни къде постъпват. Така например, ако в малкото лечебно заведение пациентите могат да получат добра рехабилитация, не е задължително да лежат в болницата за активно лечение, която ще посреща остри и спешни случаи. 

-Отдавна споделяхте позицията, че специализанти трябва да се обучават не само в университетските болници. Това вече е факт. Започнахте ли да обучавате кадри?

-Преди младите лекари гледаха към МЗ - колко бройки за специализанти ще бъдат отпуснати, каква част ще са по държавна поръчка и каква платени. Сега интересът се прехвърли към лечебните заведения, които са акредитирани да провеждат специализации. Важно е да се отбележи, че се връща добрият принцип, при който лекарят обогатява практическия си опит с ежедневна работа в болница и теоретичната си подготовка в университета. Разбира се, това дава възможност на болниците да погледнат по един нов начин и да инвестират в младите хора. В момента при нас специализират 22 души, от които четирима по новата наредба, което не е малко. Оптимисти сме, че нещата ще потръгнат добре. 

- Как ще ги стимулирате да не поемат към чужбина или към големите градове?

-Всяка една болница предприема съответните стъпки да задържи младите специалисти и да осигури нормална смяна на поколенията. В противен случай може да се стигне до закриване на цели клинични профили в големи региони на страната. Естествено е болничните мениджъри да искат да обвържат желанието на младия лекар да специализира и да сключи трудов договор с някои по-дългосрочни цели и стратегии. В дългосрочен план въпросът е вече доста по-комплексен. За да задържи кадрите, болницата е длъжна да осигури добра база, модерна апаратура и добри възнаграждения. Част от тези условия са изпълними, въпреки че сме далеч от европейското заплащане, към което се стремят младите хора.  

- Вас какво Ви накара да останете? 

- Аз съм от поколение, живяло в две обществено-политически системи и това е дало отражение. За хората на моята възраст пластичността и адаптацията към нови условия не е много характерна. По-скоро сме привързани към страната си, към населеното място, към традицията. 

Ако трябва да бъда откровен, имах щастието да получа пълноценно професионално и личностно развитие. Тръгнал съм от първите стъпки в медицинската професия и съм стигнал до директор на най-голямото лечебно заведение в Източните Родопи. Това е път, извървян стъпка по стъпка, без да е прескачан нито един етап и йерархично ниво. Чувствам се удовлетворен от това, което правя. Защото смисълът на моята работа е да помогна колкото се може повече хора в региона да получат добро медицинско обслужване, да бъда близо до моите колеги в ежедневната работа, като им осигурявам подходящите условия. Когато виждам резултатите, имам основание да се чувствам щастлив и да ми е достатъчно това, което получавам и виждам около себе си. У мен не съществува чувство на неудовлетвореност от факта, че съм останал. Напротив, смятам, че точно тук ми е бил шансът. Камъкът си тежи на мястото. 

-За 80-годишния юбилей на болницата поставихте капсула в една от стените, която ще бъде отворена след 50 г. Какво послание оставихте за Вашите приемници?

-В тази капсула сме оставили кратка характеристика за себе си, защото след 50 години нещата в живота и в медицината ще изглеждат много по-различно. За тези, които ще отворят капсулата, ще бъде любопитно какви хора са работили в болницата, от какво са се вълнували, кои са били основните направления в работата. Опитали сме се да отговорим на тези въпроси. 

В посланието завещаваме добрите си традиции с пожеланието те да бъдат продължени и пречупени през предизвикателствата на времето. Искаме да покажем, че сме поколение, което държи на професионализма и на хуманността. Защото, за да бъде един лекар добър, той трябва да обича хората и да обича медицината.