1. Да се избягват директни контакти, когато това е възможно, с болни или умрели, както и с живи и видимо здрави домашни птици. 2. Да не се пипат предмети и повърхности, замърсени с птичи изпражнения или секреции. 3. Да се избягват всякакви контакти с диви птици. Във връзка с риска от носителство на грипния вирус А (Н5N1) сред дивите водоплаващи птици, стриктно да се спазва забраната за ловуването им. 4. Да се спазва висока лична хигиена - най-вече често и внимателно измиване на ръцете със сапун и вода в продължение на 15-20 секунди. При липса на условия за миене може да се използват влажни хигиенни кърпички, както и дезинфектанти за ръце. 5. Да не се консумират сурови или полусурови птиче месо и продукти от птичи произход. 6. Много добре да се обработват термично (достатъчно висока температура, за достатъчно дълго време) всички продукти от птичи произход, включително и яйцата, при приготвяне на храната. Това гарантира унищожаване на вируса на птичия грип. - Суровото месо да се съхранява отделно от сготвените и всички други храни. - Да не се използват едни и същи нож и дъска за рязане на суровото месо и на други храни (сготвени, или такива, които се консумират сурови). - Да не се пипа нито сурова, нито готвена храна, преди да се измият ръцете. - Да не се поставя сготвеното месо в същия съд, в който е било преди термичната обработка. - Да не се консумират сурови и рохки яйца. - Яйцата да се измиват със сапун и вода непосредствено преди приготвянето им, след което внимателно да се измият и ръцете. - Да не се използват сурови или недоварени яйца при приготвяне на ястия, които не подлежат на термична обработка. 7. След обработка на сурово птиче месо и яйца, които може да са замърсени с вируса на птичия грип, ръцете, използваните съдове и повърхности да се измиват веднага със сапун и вода. 8. Важно е самонаблюдението за поява на симптомите, типични за заболяването при хората - респираторни инфекции, възпаление на очите, повишена температура, силно неразположение, кашлица, затруднено дишане, хрема и/или конюнктивит - в рамките на 10 дни след евентуално заразяване (контакт с болни птици или с повърхности, които може да са били замърсени от болни и умрели птици). 9. При възникване на заболяване с температура, кашлица, затруднено дишане или при каквото и да е друго заболяване в този 10-дневен период консултацията с личния лекар или със специалист по инфекциозни болести е задължителна. Лекарят трябва да бъде информиран за симптомите и за възможността да се касае за заразяване с птичи грип във връзка с контакт с болни птици или с пребиваване в заразена зона преди началото на заболяването, за местата, които са били посещавани от болния, за директен контакт с птици или с болни и съмнително болни от птичи грип лица. 10. Заболелите с предполагаема диагноза птичи грип трябва да бъдат изследвани лабораторно за потвърждаването й. 11. За предпазване на близките контактни лица, болните трябва да спазват добра хигиена. По възможност да използват марлена маска - еднократни носни кърпи, които могат да се изгарят. През септември миналата година МЗ издаде такива указания за гражданите, пътуващи в страни с разпространение на птичи грип. Основна информация: 1. Птичият грипен вирус А (Н5N1) причинява инфекция, която засяга най-често дивите птици, но може да се разпространи и сред домашните, напр. кокошки, патици и др. 2. Заразените птици отделят вируси със слюнката, носния секрет и изпражненията си и те интензивно се разпространяват сред възприемчивите здрави птици. 3. В редки засега случаи вирусът може да предизвика заболяване и при хора, имали директен контакт с болни пернати. 4. Източник на зараза за човека са птиците - домашни (кокошки, патици) и диви (главно водоплаващи - патици и гъски). Патиците могат да бъдат източник на инфекция дори и когато са напълно здрави. 5. Инфекцията с вирус А (Н5N1) при хора може да причини тежко заболяване и смърт. Засега все още няма ваксина за предпазване на хората от този вирус. 6. Хората се заразяват при: - директен контакт с инфектираните птици (болни или носители на вируса). Най-често това става при по-продължителни и интензивни контакти, напр. свързани с грижи за домашни птици; - при контакт със замърсени от животните предмети и повърхности; - при контакт със секреции и птичи тор, където концентрацията на вируса е много висока. 7. Заразяването на хора става най-често посредством замърсени ръце, по-рядко при директно попадане на пръски, съдържащи вирус, върху лигавиците или при вдишване на вируса. 8. Счита се, че известен риск съществува и при консумиране на продукти от птичи произход, които не са обработени термично, но засега няма конкретни данни за подобен тип заразяване. Въпроси задавани за птичия грип През 1878 год. респираторно заболяване, причиняващо висока смъртност при птиците е описано за първи път като “чума при птиците”. През 1955 г. инфлуенаца вирус е изолиран като причинител на чумата при птиците или наречена още “птичи грип”. Инфлуенца вирусите са разпространени в цял свят. Избухването на епидемии от птичи грип сред птиците става периодично. Клиничните изяви варират от леко протичащо заболяване до тежко, бързоразвиващо се и фатално заболяване, свързано с висока смъртност сред птиците и значителни икономически загуби. Птичия грип се причинява от инфлуенца вируси тип А. Те се класифицират на субтипове взависимост от: * Гликопротеините хемаглутинин (Н) и невраминидаза (N), представени върху повърхността на вируса. * Способността на вируса да предизвиква заболяване: високо патогенен птичи грип – води до 100 % смъртност. ниско патогенен птичи грип – предизвиква по-леко протичащо заболяване и води до по-ниска смъртност. Ниско потогенните субтипове, специално Н5 и Н7, притежават свойството да мутират до високопатогенни, докато циркулират сред птичата популация. Разпространение на птичия грип Естествен резервоар на инфлуенца А вируса са мигриращите водни птици и най-вече дивите гъски. Те: * не показват клинична изява назаболяването * вируса се намира в стомашночревния им тракт и се разпространява чез фецеса * те са резарвоар на инфекцията и за други видове Дивите птици пренасят болестта при домашните чрез: * директен контакт с тях * чрез фецеса – вируса на птичия грип преживява дълго там * чрез заразена питейна вода Домашните птици като кокошки и пуйки са особено възприемчиви към птичи грип. Птиците се заразяват посредством горните дихателни пътища, конюнктивите или стомашночревния тракт. Инкубационния период е от няколко часа до 18 дни. Клиничните симптоми и послесмъртните промени са показателни за поставянето на диагнозата. Изолирането на вируса е окончателното й потвърждаване. Какви са опасностите за човека при заразяване с вируса на птичи грип? Има два основни риска за човека: 1. Риск от директно предаване на инфекцията от птици на хора. Развива се тежко заболяване. Проявява се най-често с първична вирусна пневмония и засягане вътрешни органи . Смъртността е над 50%. 2. Риск от мутация на вируса – може да стане възможно предаването му от човек на човек. Това ще означава начало на пандемия. В момента не може да се предвиди каква ще е смъртността при такъв случай, но има основания да се очаква, че ще е много висока. Как може де се зарази човек с птичи грип? Главните пътища на заразяване с птичи грип са: 1. Директен контакт със заразена птица 2. Допир с повърхности и предмети, замърсени с фекалии на заразена птица. Това става при клане, рязане на сурово месо на заразени птици в домашни условия, което е честа практика в много селски райони, включително и в България. Миенето на ръцете е от особено значение за предпазване от заразяване. Къде има регистрирани случаи на птичи грип при хора? Първите случаи на птичи грип при хората са регистрирани през 1998 год. в Китай и Хонг Конг. За първи път в Европа е регистриран случай в Италия през 2001 год. 2003 год. в Холандия от птичи грип почива първия човек в Европа. 2005 год. от януари до юни са потвърдени редица случаи в Тайланд, Виетнам, Камбоджа, Индонезия, Китай. 6 окт. 2005 - Турция 6 януари 2006 - Турция - 3 смуртни случая 7 окт. 2005 – Румъния Лесно ли се разпространява вирусът на птичия грип от птици на хора? Не особено, в света до момента има около 150 случая, но смъртността при заразаните е висока – над 50 %.