На 15 април се навършват 10години от смъртта на д-р Ат.Дафовски. Десет години от както от нас си отиде една светла личност, един висок профисионалист, голям хуманист и мъдър човек. В трудно време поема ръководството на болницата, но до края на лекарската си практика с отговорност и достойнство остоява професионалната си и обществена позиция. Роден на 8 април 1919год.в с .Петково,Смолянско,той въплащава най – добрите черти на родопчанина – родолюбие,сърдечност, честност.Завършил гимназия в Кърджали, след което следва медицина в София и завършва през 1951год. Посвещава се на хората от Родопите.Преминава през всичките етапи на лекарската ерархия: ординатор,завеждаш ВО, а през 1960год. става главен лекар. Близо четвърт век носи бремето на високия пост, радва се на успехите,постигнати с усилието на целия колектив. Той е личност с високи нравствени принципи и переспективно мислене.Скромен и толерантен той живее с проблемите на болницата. Сутрин идва преди всички, отива си последен. Неговите методи на работа са специфични.Стреми се да събуди у всекиго благородния стремеж и амбиция за себеотдаване в служба на болния. А такава позиция може да отстоява само човек с висока професионална култура,пословично трудолюбие и добродетелност. Той е създател на терапевтичната помощ в нашата болница. Д-р Дафовски е пример за десетки лекари преминали през болница, които се възхищават от човека и лекаря. Той е достъпен за всички. Прави впечетление с привързаността си към живота,към хората и техните страдания. Заради всестранната си дейност като лекар, за големия му принос за укрепване на здравеопазването в града и региона и като дългогодишен ръководител на най- голямото здравно заведение през 1979год. той е удостоен със званието “заслужил лекар”. С изключителна отговорност се отнася към строежа на новата болница и неиното обзавеждане и синхронизиране на различните дейности. Днес, ние имаме примера на всеотдайния,благородния главен лекар на нашата болица Ат.Дафовски. Нека споменът за неговите дела живее в нашите делници и празници и ни учи на голямата и вечна истина – животът се измерва не се с годините, а с дирята оставена след нас.