Близо две десетилетия се навършват от деня, в който ни напусна един от емблематичните, обичани и уважавани лекари в региона на Източните Родопи – д-р Димитър Илчевски – основоположник на оториноларингологичната медицинска помощ в гр. Кърджали и региона. Д-р Димитър Илчевски е роден на 02.04.1928г. в Смолянското село Славейно – известно със своите комити и войводи и с активното участие на местното население в национално-освободителните борби – Македоно–Одринското движение и събитията от 1912 година. Поколението на д-р Илчевски е възпитавано в родолюбив дух, слушало е легенди и истории за местните войводи Пею и Кольо Шишманови, за събития, белязани с героизъм, саможертва и трагизъм. Дълбоко в съзнанието навярно е останало преданието за изложеното пред църквата простреляно тяло на знаменосеца на бунтовническата чета Кольо Шишманов. Особено впечатляващ е споменът за момента, когато цялото село, включително майка му, били принудени да минат оттам. Ако се окажело, че някой го познава, всички щели да бъдат принудени да изтърпяват тежки наказания, включително затворнически мъчения. А селото щяло да бъде изцяло опожарено. Все още местното население разказва с вълнение как родната му майка минала покрай безжизненото тяло на сина си ... и не потрепнала. Славейно, освен с непокорния си и свободолюбив родопски дух, се слави и като “свещено място за българската медицина” (такъв надпис посреща посетителите веднага след входната табела на селото). И това съвсем не е горделива претенциозност, лишена от сериозни аргументи. Доказано е, че именно това населено място е дало на България най-много медицински специалисти – 70 лекари, 16 стоматолози, 5 фармацевти. Седем от тях са професори и доценти. Тук се е родил световноизвестният български лекар по терапевтична медицина – проф. Д-р Константин Чилов (известен, освен с всичко друго, и като автор на многобройни учебници, по които са се обучавали студенти от всички медицински ВУЗ-ове) както и проф. Шишманов (дългогодишен началник на ВМИ – София), проф. Чернев и др. Трудните условия на родопския бит и изконният стремеж към знание и просвета, родолюбивите традиции и примерът на предшествениците – всичко това неминуемо е оказало голямо влияние върху формирането на светогледа на младия Димитър Илчевски. С чувство за дълг (в онези времена напълно искрено) към предшественици и родно място, с ентусиазъм и вяра в собствените сили и възможности той постъпва като ученик в известната за времето си Райковска гимназия; след завършването й се записва като студент във Висшия медицински институт в гр. Пловдив. Дипломира се през 1952. През 1952 г. новозавършилият д-р Димитър Илчевски е назначен като участъков терапевт в районна болница гр. Момчилград, където прави първи самостоятелни крачки в практическата медицина. През 1956г. е назначен за завеждащ УНГ–кабинет към градската болница в гр. Кърджали. До момента такъв специалист в гр. Кърджали няма и населението е принудено да пътува до Хасково, Пловдив или Стара Загора. Д-р Илчевски поема предизвикателството и с това поставя началото на оториноларингологичната помощ в Кърджали и Кърджалийски окръг. Следват години на квалификация – системни курсове и индивидуални обучения в Катедрата по УНГ – болести към ВМИ, гр. Пловдив. Теоретичната подготовка се провежда паралелно с практическата работа – тежка и обемна, но задължително необходима за изграждането на добри практически умения и оперативна техника. През 1959г. болницата в гр.Кърджали се утвърждава като окръжна и многопрофилна. Възникват отделения по нови клинични специалности. Д-р Димитър Илчевски е назначен за завеждащ новоразкритото УНГ – отделение с обособени 15 легла. Настъпва нов и още по-отговорен период в професионалната дейност на утвърдения вече специалист. Пред него възникват проблеми, свързани с кадровото обезпечаване с лекари, сестри и санитари, набавяне на необходимата медицинска апаратура и инструментариум, организацията на 24-часово обслужване на населението. В кратко време д-р Илчевски се справя с тези нови и нелеки задачи. В отделението е утвърден специфичен стил на работата – строг ред и дисциплина в изпълнение на ежедневните дейности, ритмична оперативна програма. В течение на повече от три десетилетия под ръководството на д-р Илчевски са извършени стотици операции и спешни интервенции – тонзилектомии, трепанации, трахеотомии и изваждане на чужди тела. По-голямата част от рисковите дейности е поемал лично той. А за това е нужна смелост, знания и опит, безупречна оперативна техника... И той безспорно ги е притежавал. Даже и днес, при наличието на невероятно осъвременена технология, все още много от тези интервенции минават за “висш пилотаж” в специалността, някои от тях се извършват единствено от висококвалифицирани специалисти в Медицинските университети в София и в Пловдив. Някои от тези наистина изключително подготвени лекари в частни разговори откровено са изразявали сериозен респект към качествата, способностите и професионалните постижения на нашия лекар. Респектът се повдига на степен, като се има предвид и друга обективна особеност: в по-голямата си част спешните и рисковите пациенти са били деца, късно потърсили медицинска помощ, поради специфичните реалности в региона – разпокъсана селищна система, липса на комуникации и лоши транспортни възможности, родители с ниска обща и здравна култура и ограничен достъп до медицинска помощ. В периода от 1959 до 1991г. д-р Илчевски обучава 15 млади лекари – средно по един на всеки две години. Инфарктни (в буквалния смисъл, както за съжаление се оказва впоследствие) мигове на напрежение в манипулационната, в операционната зала и край леглото на болния са изживявали както младите специализанти, така и (всъщност много повече) техният учител. И това се е повтаряло неведнъж, докато д-р Илчевски се убеди, че младият колега е уверен в себе си, че е в състояние да поеме професионално своята отговорност. Голяма част от вече добре обучените лекари тръгват по своя път към по-големите градове и напускат отделението. На пръсти се броят тези, които остават. Сред тях се отличава д-р К.Табакова, която естествено и достойно продължава създаденото от д-р Илчевски. Д-р Илчевски не членуваше в политически партии, но винаги се е отличавал с ясно изразено собствено мнение по всички злободневни въпроси - без да се съобразява ще допадне ли то или не на силните на деня. Неговият обективен поглед и чувство за справедливост, доказаният му професионализъм и загрижеността за всеки клиничен случай изградиха във времето авторитета му на един от най-добрите лекари – специалисти в Родопите. Той общуваше активно и равнопоставено с представителите на научните УНГ среди – проф.Бойкикев, проф. Павлов, проф. Гюлев, проф. Дончев и др. Които искрено го уважаваха и ценяха. И с удоволствие споделяха компанията му. За дългогодишната му дейност е удостоен със званието „Отличник на МНЗ” и носител на орден на труда – златен. Развитието на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД през втората половина на XX век като най-голямото и престижно лечебно заведение в Източните Родопи е свързано с безспорния принос на плеяда лекари с апостолска дейност, сред които достойно място има и д-р Димитър Илчевски. Той напълно покрива представата на Ервин Лик, че лекарят трябва да „въплъщава знание, техника и личност”. За голямо съжаление сърцето на д-р Илчевски не издържа. И той си отиде от този свят на 63 години - във възраст, когато все още можеше да бъде полезен на хората и на обществото. Съпругата му, д-р Диана Илчевска, известен лекар – инфекционист в Кърджали и региона и дъщеря му, Мария Илчевска – преподавател в СУ „Св. Климент Охридски” пазят най-скъпи чувства за него. С благодарност си спомнят за добрия лекар хилядите негови пациенти, получили надежда и спасение в труден за здравето и живота си момент. В съзнанието на по-младите си колеги д-р Димитър Илчевски ще остане като морален стожер, пример и опора в трудното житейско и професионално ежедневие.