Близо 1 милиард лева ще плати тази година здравната каса на болниците. Те от своя страна се множат ежемесечно, благодарение на което броят на хоспитализираните българи отдавна мина 1.5 млн. души годишно. Въпреки това у нас няма механизъм, по който да се оценява адекватно качеството и дори дейността на болниците. Никой не може да каже коя болница е най-добрата и защо. При липса на система за оценяване пък не може да се говори и за поощряване на работещите болници с финансови бонуси например. Или пък за подбор при работата със здравната каса, която да плаща обществени пари само на доказано добрите лечебни заведения. Пациентите също не могат да направят избор и се уповават на реклама, твърдения, правила от сорта "щом е частно - значи е по-добро" или пък просто тръгват натам, накъдето лекарят им ги изпрати. Подобна роля би трябвало да играе задължителната за всяко лечебно заведение акредитация, която се прави от здравно министерство. Без нея то не може да сключи договор със здравната каса. Тя оценява болниците по скала между 0 и 6 и следи за медицинската дейност, финансовите показатели, материалната база, качеството. Акредитацията обаче се прави предимно от чиновници, обвита е със съмнения за корупция и рядко е обективна. Достатъчен пример за това е, че заради новите болници на един известен дистрибутор на лекарства здравното министерство промени наредбата за акредитацията, така че клиниките да получат оценки възможно най-бързо и да сключат моментално договори с НЗОК. Затова далеч по-адекватна би била външна оценка. Наскоро във факултета по обществено здраве към Медицинския университет в София беше завършен научен проект за болничния мениджмънт, който е точно това - класация на болниците в България. В нея са включени 239 лечебници. "Подобно нещо се прави за пръв път у нас, а целта е да се покаже, че реалното оценяване е възможно", казва авторът доц. Петко Салчев, който беше зам.-министър на здравеопазването в кабинета на Симеон Сакскобургготски. Целта е и пациентите, и управляващите да знаят кои болници са добри и на тази база да вземат решения. Коя е най-добрата болница? Това не може да се каже като абсолютна даденост. "Невъзможно и некоректно е да се сравняват всички лечебни заведения у нас, тъй като те имат различни специфики", обяснява Салчев. Затова многопрофилните болници са разделени на групи по брой легла, което в общи линии определя и тяхната дейност. Специализираните болници, които са профилирани само в едно или две медицински направления, също са оценени отделно. Освен това за класацията са проследени десетки показатели, които не са константни през годините, т.е. ако тази година дадена болница е на челно място, следващата може да изпадне по-надолу. Не са взети предвид всички показатели, които касаят качеството на медицинската дейност. "Например болниците не желаят да дават данни за брой починали," обяснява Салчев. Ако подобни данни бяха налице, класацията щеше да изглежда по различен начин. Доста важно е и че проектът се базира на данни, подавани от самите болници, което значи, че обективността им не бива да се приема на пълно доверие. Отличниците В групата на най-големите болници с над 400 легла, на първо място е университетската болница във Варна "Св. Марина". Следва най-голямото лечебно заведение у нас - "Св. Георги" в Пловдив. Трета е ИСУЛ в София. В тази група попадат повечето университетски болници, някои от областните и няколко големи общински. Това са лечебните заведения, които поемат най-тежката патология, имат най-много спешни случаи, разполагат с отделения по всички основни медицински специалности, обучават студенти и често имат най-много дългове. Те са тежката артилерия на здравеопазването и последна надежда на всеки със сериозен медицински проблем. Тези болници са основно държавни. Изключение прави "Токуда", която обаче е последна в класацията за своята група. В групата клиники с между 200 и 400 легла на първо място е ямболската областна болница "Св. Пантелеймон". Следват областните лечебници в Кърджали и Добрич. Тук болниците също са големи, част от тях - областни, държавна или общинска собственост. Те също поемат тежки случаи, имат много отделения и са последната инстанция в района си. Следващи са болниците между 100 и 200 легла. В нея попадат по-големи частни и общински болници с по няколко отделения. Те се занимават с по-леки случаи, но все пак развиват доста дейност. На първо място там е частната "Здраве" в Пазарджик, следва също частната "Хаджи Димитър" в Сливен, а трета е общинската болница в Тетевен. Болниците от 50 до 100 легла са малки, общински и частни. При общинските става дума за малки градове. Обикновено имат две-три отделения - по вътрешни болести, неврология, понякога хирургия и АГ. Те са бързооборотни и не поемат тежки случаи, но общинските са удобни за местните пациенти, на които не се налага да пътуват до по-големия град. На първо място тук е общинската лечебница в Ихтиман, следва частната "Еврохоспитал" във Варна, трета е общинската клиника в Раковски. В следващата група попадат малко болници, отново частни и такива в малки общини. Те имат под 50 легла, работят само с леки случаи. Там първа е "Ескулап" - частна болница от Пазарджик. Доста значима е групата на специализираните болници. Там първа е Ракова болница в София. Следва болницата за долекуване и продължително лечение в Панчарево. Трета е голямата кардиологична болница "Св. Екатерина". Методиката За класацията са използвани 5 типа показатели - за дейност, за ефективност на дейността, за качество, за икономическа ефективност и за финансова стабилност. Те включват над 50 подпоказателя - преминали болни, спешни случаи, леглодни, амбулаторни прегледи, брой изследвания, разходите за тях, използваемост на легла, продължителност на престоя на един болен, брой на лекари и сестри и съотношението им спрямо броя легла и преминали пациенти, повторни хоспитализации, честота на усложнения, пари, плащани за лекарства, консумативи, храна, дългове, инвестиции и др. Показателите за качество обаче са едва 2, поради липса на данни за останалите, т.е. в общата класация този толкова важен за пациентите показател има малка тежест. Данните са от здравната каса, при това за последните 3 години - от 2006 до 2008 г. В касата обаче ги подават самите болници. Използвани са и анкети с директорите, шефовете на отделения, лекари, сестри и пациенти. Освен това самите директори в анкетите си са определили кои показатели имат най-голяма тежест според тях, т.е. окончателният вид на класацията е изчислен на базата на преценките на самите мениджъри кое е най-важно при оценяването на болниците. Кой с какво печели? Първото си място сред най-големите "Св. Марина" дължи най-вече добра икономическа ефективност и на голяма дейност. Там разходите за леглоден, лекарства, консумативи, храна, изследвания са ниски, а съотношението приходи-разходи е добро. Това означава, че болницата няма навика да купува медикаменти и консумативи на по-високи от нормалните цени със съответните комисионни и не харчи средства за ненужни изследвания и лекарства. Което пък индиректно значи и че грешките са по-малко. Там се приемат много и всякакви пациенти, т.е. лечебното заведение осигурява на болните всякакъв вид медицински услуги на едно място. Освен това колкото повече пациенти минават през една болница, толкова по-обучен и надежден като квалификация е персоналът й. Ниски са обаче показателите за качество. "Св. Георги" в Пловдив пък е на второ място основно заради мащаба си - тя приема най-много пациенти в цялата страна. Болницата може да се похвали и с добра ефективност - висок оборот на леглата при по-ниски разходи. "Св. Пантелеймон" в Ямбол също има добри показатели за икономическа ефективност и не харчи ненужно пари. Икономическата ефективност и интензивна дейност са причините за първото място на онкологичната болница в София сред специализираните болници. Излиза, че за да е идеална една болница у нас, тя трябва да приема много пациенти, като свежда до минимум разходите си. Е, ако директори, чиновници и ръководството на здравно министерство се научат поне на това - да не бъркат толкова лакомо в кацата с меда и вместо това да си вършат работата - лечебните ни заведения може и да станат по-добри. ПЪРВЕНЦИ Над 400 легла 1. "Св.Марина" - Варна 2. "Св. Георги" - Пловдив 3. "Царица Йоанна-ИСУЛ" - София 4. "Д-р Георги Странски" - Плевен 5. МБАЛ - Пазарджик 6. Пета МБАЛ - София 7. "Пирогов" 8. МБАЛ - Русе 9. "Д-р Стамен Илиев" - Монтана 10. "Св. Анна" - София От 200 до 400 легла 1. "Св. Пантелеймон" - Ямбол 2. "Д-р Атанас Дафовски" - Кърджали 3. МБАЛ - Добрич 4. УМБАЛ - Стара Загора 5. "Д-р Тота Венкова" - Габрово 6. "Св. Иван Рилски" - Разград 7. МБАЛ - Кюстендил 8. МБАЛ - Търговище 9. "Св. Николай Чудотворец" - Лом 10. МБАЛ - Силистра Специализирани болници* 1. СБАЛ по онкология - София 2. СБДПЛР - Панчарево 3. "Св. Екатерина" - София 4. Национална кардиологична болница - София 5. "Майчин дом" - София 6. АГ "Шейново" - София 7. "Майчин дом" - Варна 8. Първа АГ "Св. София" - София 9. СБАЛ по белодробни болести "Св. София" - София 10. Национална болница за физикална терапия и рехабилитация – София Янина Здравкова в-к Сега