Д-р Сибелджан Сали: Искам да се развивам не само в клиничната работа като ревматолог, но и в научната сфера

Как направихте своя избор да бъдете ревматолог? Кои бяха най-добрите Ви учители в специалността?

След като се дипломирах започнах работа в Отделение по кардиология на МБАЛ “Д-р Атанас Дафовски“. Специалността ми харесваше много, но това, което ми правеше впечатление за региона, беше, че има много пациенти със ставни проблеми, които имат нужда от активна медицинска помощ и, в същото време, за да я получат се налага да пътуват до други големи градове. Област Кърджали се характеризира с това, че голям процент от населението, особено в по-малките населени места, са предимно хора на физическия труд. Работещите физическа работа, а в миналото - предимно земеделска, претоварват в значителна степен своя опорно-двигателен апарат - стави, сухожилия и връзки, мускули. С годините това дава отражение върху опорно-двигателния апарат и води до много структурни промени, които резултират във функционален дефицит и трудности при придвижване и самообслужване, при това съчетани с болка и дискомфорт. Всичко това в значителна степен води до редуциране на качеството им на живот.

Спомням си пациент, който страдаше от анкилозиращ спондилит или болест на Бехтерев. Той беше хоспитализиран в Кардиологичното отделение, в което работех, по повод на сърдечносъдова патология. Беше с напреднали рентгенови промени. Пациентът сподели, че изпитва силни болки и няколкочасова скованост на тялото си всяка сутрин, което ограничава работоспособността му и го кара да се чувства безполезен. Същевременно той не получаваше ефективно лечение, а беше лекуван с обезболяващи с незадоволителен ефект, които се отразяваха неблагоприятно на сърдечносъдовата система. Възпалителните ставни заболявания са друга много разпространена група в ревматологията. През последните те са с висока честота в региона, но, за съжаление, голям процент хора живеят без да бъдат диагностицирани и лекувани ефективно.

Няколко месеца след като бях започнала работа, получих предложение от ръководството на болницата да специализирам ревматология в Пловдив и впоследствие да се върна, за да приложа наученото и опита си тук.

По това време много близки за мен хора бяха свързани с този град и аз реших да се възползвам от възможността.

Когато попаднах в Ревматологичното отделение в УМБАЛ "Пълмед" срещнах много нови млади колеги, с които бързо се сближихме и станахме приятели.

Всеки ден, макар да прекарвах по 12 часа в отделението, отделях по няколко часа след рабата, за да чета литература от областта на ревматологията.

Бързо се приобщих към екипа и навлязох в работния процес. Началникът на отделението, в което работех, е човек, от когото научих много в областта на ревматологията и вътрешните болести.

За годините, прекарани там ми се дадоха много възможности - имах достъп до лечението на тежко болните пациенти, можех да извършвам вътреставни манипулации с различен достъп, можех също така да работя с апаратурата, да вземам участие в административната част. Това оказа голямо влияние за моето развитие като лекар и като личност.

Кой е най-яркият Ви спомен от първите дни, в които започнахте работа в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ - Кърджали след като защитихте специалността?

След като придобих специалността си и се върнах в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“, бях изключително топло посрещната от ръководството на болницата и от колегите ми в Първо вътрешно отделение, в което се разкри сектор „Ревматология“. От ноември 2023 г. аз оглавявам сектора и работя в тясна колаборация с колегите ми от останалите отделения.

Съществено за нормалното функциониране на всяка болница е в нея да има специалисти от възможно най-много специалности, тъй като нашите пациенти рядко страдат от една или две болести, а това налага работата ни в екип в името на доброто на болния.

Може би това е и причината, поради която в първите дни след завръщането ми, бях много приятно изненадана от реакцията на колегите ми от други отделения, когато се срещахме в болницата. Всички ме поздравяваха със завръщането ми и ми пожелаваха успех. Топлото посрещане е един от най-ярките ми спомени от мига, в който започнах на работа в болницата. Паралелно с това виждах и благодарността в очите на първите си хоспитализирани пациенти. Всички бяха щастливи, че вече има такъв сектор в болницата и ще могат да получават ревматологична помощ без да пропътуват стотици километри.

Вече имате наблюдения от потока пациенти, които търсят помощ от ревматолог – кога най-често се случва това – навреме или прекалено късно? Достатъчно добра ли е колаборацията с личните лекари е специалистите от извънболничната помощ?

През последните 13 месеца през амбулаторния ми кабинет са преминали около 2500 пациента, хоспитализациите в отделението са над 500. Най-често пациентите, които посещават кабинета в търсене на помощ са с напреднали морфологични промени, резултат от значително редуциран функционален капацитет. Това, от своя страна, в белег за късно потърсена помощ.

Наблюдаваното явление може да бъде обяснено с това, че в града и областта никога до момента не е функционирало ревматологично отделение, а единствената амбулаторна практика вероятно е била недостатъчна за да обхване целия поток от пациенти. Колкото до общопрактикуващите лекари, мисля, че с развитието на технологиите и достъпа да  информация все повече колеги успяват лесно да отдиференцират ревматологичните нозологични единици и да изпратят пациентите си на ревматолог възможно най-скоро. Организираните срещи между ОПЛ и специалисти, в случая ревматолог, са от голяма полза, заради акцента, който поставят върху основните ревматологични патологии.

Коя е преобладаващата патология в региона?

В региона се срещат всички чести ревматологични заболявания, но с най-голяма честота, според моята собствена практика, са остеоартрозата ръка-коляно и псориатичният артрит. Остеопорозата е също много често срещана при постменопаузалните пациентки. За съжаление, бих казала, че в района все още не се осъществява достатъчно активна профилактика на това коварно и подмолно протичащо костно метаболитно заболяване. За съжаление, голяма част от потърсилите помощ с това заболяване са вече с усложнени е- фрактури, затрудняващи лечението. От друга страна, в практиката си срещам и много редки заболявания като Болестта на Щил при възрастни, например.

Кои специфични теми и проблеми от ревматологията представляват най-голям интерес за Вас? Как виждате професионалното си развитие в болницата?

Ревматологията е интересна специалност, тя обхваща множество нозологични единици, които се срещат във всички възрасти.

Патоморфологичният субстрат на различните болести е различен и характерен, а патогенезата им - сложна. Възпалителните ставни заболявания са група болести, от които страда немалък процент от населението на страната и света. Научните открития в областта им дават възможност за разработването на нови лечебни стратегии и постигане на минимална болестна активност и ремисия при множество пациенти. Интересувам се от новостите в лечението на ревматоидния артрит и спондилартропатиите, интерес за мен са и системните заболявания, които макар с по-рядка честота, срещам в практиката си.

От друга страна, дегенеративната патология е широко разпространена в областта и, за съжаление, води до инвалидизация при неадекватни своевременни мерки. Считам, че би било добре в града и областта да се организират повече информационни кампании за остеопороза, например.

Колкото до професионалното ми развитие, считам, че ще продължа да работя активно, както в клиничната работа, така и в научната сфера, която напоследък представлява все по-голям интерес за мен. Планирам да опиша и публикувам някои интересни случаи от практиката си. Поканена съм да участвам и в няколко литературни обзора, съвместно с колеги. Не на последно място, считам, че трябва да отделям все повече време на семейството си и любимите си хора.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време – любими книги, музика, дестинации за пътешествия, хоби?

За съжаление, през последните няколко месеца разполагам с малко свободно време. Все пак успявам да почета, да се срещам с приятели, да пътувам в страната и чужбина с любими за мен хора. През последната година успях да съчетая някои приятни дестинации с провеждани на съответните места учебни квалификационни курсове, като по този начин съчетах полезното с приятното. Харесва ми да посещавам театрални постановки или да ходя на кино, когато имам тази възможност. Винаги намирам време да се срещам с роднини, да посещавам родителите си в родния ми дом.

Какво искате да пожелаете на колегите си от болницата, с които приемате предизвикателствата на всекидневието?

Бих желала, на първо място, да благодаря на колегите си за топлото посрещане и за отзивчивостта и сътрудничеството в разрешаването на някои комплексни диагностично-терапевтични казуси. Пожелавам на всички крепко здраве, лични и професионални успехи и много търпение в работата с пациентите ни.